ден
И днес цветовете галеха очите ми,
а звуците милваха ушите ми.
Всеки допир на ръцете
пареха под пръстите ми вехти.
Аз усмихвах се припряно,
непринудено, желано.
Гледах се и в огледало,
замислено и замечтано.
Времето и днес не ме ощети
и в мой интерес - подари ми красота,
въпреки прошарената ми коса.
Дълбоко в моите очи
плуват кораби на разбити мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados
