ден
И днес цветовете галеха очите ми,
а звуците милваха ушите ми.
Всеки допир на ръцете
пареха под пръстите ми вехти.
Аз усмихвах се припряно,
непринудено, желано.
Гледах се и в огледало,
замислено и замечтано.
Времето и днес не ме ощети
и в мой интерес - подари ми красота,
въпреки прошарената ми коса.
Дълбоко в моите очи
плуват кораби на разбити мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
