ден

14 янв. 2007 г., 05:50

Поэзия

452 0 2

И днес цветовете галеха очите ми,
а звуците милваха ушите ми.
Всеки допир на ръцете
пареха под пръстите ми вехти.

Аз усмихвах се припряно,
непринудено, желано.
Гледах се и в огледало,
замислено и замечтано.

Времето и днес не ме ощети
и в мой интерес - подари ми красота,
въпреки прошарената ми коса.
Дълбоко в моите очи
плуват кораби на разбити мечти.

ден

Свързани произведения

Комментарии

Предложения