30 jul 2005, 19:56

Ден - безумие

  Poesía
1.1K 0 11
Помниш ли,че вчера те обичах,
точно преди да се смрачи,
мъничко преди да завали,
когато още
мечето на перваза беше сухо,
а около нас - безумно тихо...?
Помниш ли,тогава те целунах,
точно там на масата,
преди да дойде бурята,
там във лятната градина,
скрити под лозницата?
Помниш ли,че те докоснах с мисъл,
с перце от птичката в душата ми,
с ласката на малкия фонтан,
когато водата нежно ромолеше в топла длан?
Помниш ли го вчерашния ден-безумие,
изпълнен с радост и тъга,
и онази голяма сбъдната мечта?
Помниш ли..?
А помниш ли защо си тръгна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...