30 jul 2005, 19:56

Ден - безумие

  Poesía
1.1K 0 11
Помниш ли,че вчера те обичах,
точно преди да се смрачи,
мъничко преди да завали,
когато още
мечето на перваза беше сухо,
а около нас - безумно тихо...?
Помниш ли,тогава те целунах,
точно там на масата,
преди да дойде бурята,
там във лятната градина,
скрити под лозницата?
Помниш ли,че те докоснах с мисъл,
с перце от птичката в душата ми,
с ласката на малкия фонтан,
когато водата нежно ромолеше в топла длан?
Помниш ли го вчерашния ден-безумие,
изпълнен с радост и тъга,
и онази голяма сбъдната мечта?
Помниш ли..?
А помниш ли защо си тръгна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...