Jul 30, 2005, 7:56 PM

Ден - безумие

  Poetry
1.1K 0 11
Помниш ли,че вчера те обичах,
точно преди да се смрачи,
мъничко преди да завали,
когато още
мечето на перваза беше сухо,
а около нас - безумно тихо...?
Помниш ли,тогава те целунах,
точно там на масата,
преди да дойде бурята,
там във лятната градина,
скрити под лозницата?
Помниш ли,че те докоснах с мисъл,
с перце от птичката в душата ми,
с ласката на малкия фонтан,
когато водата нежно ромолеше в топла длан?
Помниш ли го вчерашния ден-безумие,
изпълнен с радост и тъга,
и онази голяма сбъдната мечта?
Помниш ли..?
А помниш ли защо си тръгна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...