Ден - безумие
Помниш ли,че вчера те обичах,
точно преди да се смрачи,
мъничко преди да завали,
когато още
мечето на перваза беше сухо,
а около нас - безумно тихо...?
Помниш ли,тогава те целунах,
точно там на масата,
преди да дойде бурята,
там във лятната градина,
скрити под лозницата?
Помниш ли,че те докоснах с мисъл,
с перце от птичката в душата ми,
с ласката на малкия фонтан,
когато водата нежно ромолеше в топла длан?
Помниш ли го вчерашния ден-безумие,
изпълнен с радост и тъга,
и онази голяма сбъдната мечта?
Помниш ли..?
А помниш ли защо си тръгна?
точно преди да се смрачи,
мъничко преди да завали,
когато още
мечето на перваза беше сухо,
а около нас - безумно тихо...?
Помниш ли,тогава те целунах,
точно там на масата,
преди да дойде бурята,
там във лятната градина,
скрити под лозницата?
Помниш ли,че те докоснах с мисъл,
с перце от птичката в душата ми,
с ласката на малкия фонтан,
когато водата нежно ромолеше в топла длан?
Помниш ли го вчерашния ден-безумие,
изпълнен с радост и тъга,
и онази голяма сбъдната мечта?
Помниш ли..?
А помниш ли защо си тръгна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Димитрова Всички права запазени
Благодаря ти!
