18 oct 2007, 11:08

Ден квартален 

  Poesía
533 0 3
            Ден квартален


Аз говоря си, говоря много:

за пияницата, лазещ към метрото,

за народа, сбутан сутрин във трамвая

и за джаз следобед, впиващ се в ухото.

За зелени ябълки пред синята сергия,

за комшията ми, който много пие

(и като Олдъс после вижда светлини),

и за малкото дете пред входа, което малкото си куче бие.

За картите, плющящи върху стара щайга,

за бирата, която свършва много бързо,

за тролея, варкащ се с гърмяща таратайка,

и за оня там - на тротоара, спъващ се от мързел.

За мухите, разбеснели се в пердето,

за асансьора, който бавно все се влачи,

за облаци, изтърсили се на небето

и за лудата там долу, която денонощно плаче...

Аз говоря си, говоря много,

този ден квартален изговарям,

но каца прилепната вечер на балкона,

и млъквам. Тишина. Цигара късна паля.

© Стилиян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??