Ден квартален
Аз говоря си, говоря много:
за пияницата, лазещ към метрото,
за народа, сбутан сутрин във трамвая
и за джаз следобед, впиващ се в ухото.
За зелени ябълки пред синята сергия,
за комшията ми, който много пие
(и като Олдъс после вижда светлини),
и за малкото дете пред входа, което малкото си куче бие.
За картите, плющящи върху стара щайга,
за бирата, която свършва много бързо,
за тролея, варкащ се с гърмяща таратайка,
и за оня там - на тротоара, спъващ се от мързел.
За мухите, разбеснели се в пердето,
за асансьора, който бавно все се влачи,
за облаци, изтърсили се на небето
и за лудата там долу, която денонощно плаче...
Аз говоря си, говоря много,
този ден квартален изговарям,
но каца прилепната вечер на балкона,
и млъквам. Тишина. Цигара късна паля.© Стилиян Иванов All rights reserved.
