2 jul 2014, 20:13  

Ден от тъмнина

1.2K 3 23

Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера
от своите съмнения притиснат...
Не търся външното на този свят.
Проглеждам в себе си - до дъното избистрил
най-ценното, с което съм богат
и му дарявам своята амнистия.
Как грее мракът в черния си хор.
Долавям гласовете от отвъдното.
Защото светлината е затвор.
Във нея се разтваря всяка същност.
Изгрява вече тъмна нощ над мен.
Във инфразаревото ù се къпя.
Лъчи от тъмнина ми дефинират "ден".
И този "ден" от всяка светлина по-скъп е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Райна! Липсваше на всички в сайта. Слава богу, че се завърна.
  • Е, благодаря ти от сърце, Елица, за новата редакция на стиха ти. Тя вече съдържа минимално необходимата изискуема достоверност и я приемам без възражение.Наистина едно цялостно и талантливо написано стихотворение по темата. Трогнат съм.

    Специален поздрав и ново вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • Моят стих не е преразказ на твоя, Мисана.
    Затова изказът е в първо лице...
    Но, щом позицията ми смущава, ще помисля за редакция...
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Елица! Стихът ти е много хубав и не съставлява дързост да се изразяваш стихотворно, коментирайки стихотворение. Обратно, това е един завиден и желан начин на изразяване, уви, недостъпен за всеки. Ти си щастливка, че имаш тази дарба.

    Що се касае до следния твой текст в първия куплет на стихотворението ти:

    "прозрение да търся в този свят
    и всяка моя стъпка
    да е грешка.",

    то той изразява много крайно твърдение. Ако е твоя лична изповед, че всяка твоя стъпка е грешка, не мога да се произнеса за верността на това твърдение. Но ако визираш мен, ще кажа че си пресилила твърде много нещата. Може и някоя друга грешка да съм допуснал в житейския си път, но кардинални грешки нямам. Животът ми е подчинен на стремителни идеи, плод на дълбоко осмислена философия.
    С една дума - грешките ми са пренебрежими, или, казано на математически език, формират измеримо множество с мярка нула.

    Желая ти хубав уикенд и да си винаги с бистра глава!

    Твой: Мисана
  • Аз не съм от мъдрите и проникновените, склонни към философски обобщения...
    Но си позволявам дързостта да изразя в стихотворна форма посланието с стиха ти, Мисана, така, както прозвуча за мен:

    ***

    От мрака идвам. И към мрак вървя...
    Такава е съдбата ми човешка -
    прозрение да търся в този свят
    по пътя от победи и падения.

    Броени дни под тези небеса,
    поемам на потоци светлината.
    А после ме очакват чудеса -
    като творение
    на тъмнината.

    Различни светове, а Бог един.
    От тъмното - на светло
    и обратно
    ме води през безбройни изпитни
    животът ми -
    като въздишка кратък.

    Извинявам се, че се обаждам за трети път.
    Стихът ми беше готов още в началото, но се колебаех...

    Далечен поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...