Ден от тъмнина
Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера
от своите съмнения притиснат...
Не търся външното на този свят.
Проглеждам в себе си - до дъното избистрил
най-ценното, с което съм богат
и му дарявам своята амнистия.
Как грее мракът в черния си хор.
Долавям гласовете от отвъдното.
Защото светлината е затвор.
Във нея се разтваря всяка същност.
Изгрява вече тъмна нощ над мен.
Във инфразаревото ù се къпя.
Лъчи от тъмнина ми дефинират "ден".
И този "ден" от всяка светлина по-скъп е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
