2.07.2014 г., 20:13  

Ден от тъмнина

1.2K 3 23

Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера
от своите съмнения притиснат...
Не търся външното на този свят.
Проглеждам в себе си - до дъното избистрил
най-ценното, с което съм богат
и му дарявам своята амнистия.
Как грее мракът в черния си хор.
Долавям гласовете от отвъдното.
Защото светлината е затвор.
Във нея се разтваря всяка същност.
Изгрява вече тъмна нощ над мен.
Във инфразаревото ù се къпя.
Лъчи от тъмнина ми дефинират "ден".
И този "ден" от всяка светлина по-скъп е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Райна! Липсваше на всички в сайта. Слава богу, че се завърна.
  • Е, благодаря ти от сърце, Елица, за новата редакция на стиха ти. Тя вече съдържа минимално необходимата изискуема достоверност и я приемам без възражение.Наистина едно цялостно и талантливо написано стихотворение по темата. Трогнат съм.

    Специален поздрав и ново вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • Моят стих не е преразказ на твоя, Мисана.
    Затова изказът е в първо лице...
    Но, щом позицията ми смущава, ще помисля за редакция...
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Елица! Стихът ти е много хубав и не съставлява дързост да се изразяваш стихотворно, коментирайки стихотворение. Обратно, това е един завиден и желан начин на изразяване, уви, недостъпен за всеки. Ти си щастливка, че имаш тази дарба.

    Що се касае до следния твой текст в първия куплет на стихотворението ти:

    "прозрение да търся в този свят
    и всяка моя стъпка
    да е грешка.",

    то той изразява много крайно твърдение. Ако е твоя лична изповед, че всяка твоя стъпка е грешка, не мога да се произнеса за верността на това твърдение. Но ако визираш мен, ще кажа че си пресилила твърде много нещата. Може и някоя друга грешка да съм допуснал в житейския си път, но кардинални грешки нямам. Животът ми е подчинен на стремителни идеи, плод на дълбоко осмислена философия.
    С една дума - грешките ми са пренебрежими, или, казано на математически език, формират измеримо множество с мярка нула.

    Желая ти хубав уикенд и да си винаги с бистра глава!

    Твой: Мисана
  • Аз не съм от мъдрите и проникновените, склонни към философски обобщения...
    Но си позволявам дързостта да изразя в стихотворна форма посланието с стиха ти, Мисана, така, както прозвуча за мен:

    ***

    От мрака идвам. И към мрак вървя...
    Такава е съдбата ми човешка -
    прозрение да търся в този свят
    по пътя от победи и падения.

    Броени дни под тези небеса,
    поемам на потоци светлината.
    А после ме очакват чудеса -
    като творение
    на тъмнината.

    Различни светове, а Бог един.
    От тъмното - на светло
    и обратно
    ме води през безбройни изпитни
    животът ми -
    като въздишка кратък.

    Извинявам се, че се обаждам за трети път.
    Стихът ми беше готов още в началото, но се колебаех...

    Далечен поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...