vega666 (Младен Мисана)
1668 14283
Jul 2, 2014, 8:13 PM  

Ден от тъмнина 

  Poetry » Phylosophy
1082 3 23

Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера
от своите съмнения притиснат...
Не търся външното на този свят.
Проглеждам в себе си - до дъното избистрил
най-ценното, с което съм богат
и му дарявам своята амнистия.
Как грее мракът в черния си хор.
Долавям гласовете от отвъдното.
Защото светлината е затвор.
Във нея се разтваря всяка същност.
Изгрява вече тъмна нощ над мен.
Във инфразаревото ù се къпя.
Лъчи от тъмнина ми дефинират "ден".
И този "ден" от всяка светлина по-скъп е!

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Райна! Липсваше на всички в сайта. Слава богу, че се завърна.
  • Е, благодаря ти от сърце, Елица, за новата редакция на стиха ти. Тя вече съдържа минимално необходимата изискуема достоверност и я приемам без възражение.Наистина едно цялостно и талантливо написано стихотворение по темата. Трогнат съм.

    Специален поздрав и ново вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • Моят стих не е преразказ на твоя, Мисана.
    Затова изказът е в първо лице...
    Но, щом позицията ми смущава, ще помисля за редакция...
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Елица! Стихът ти е много хубав и не съставлява дързост да се изразяваш стихотворно, коментирайки стихотворение. Обратно, това е един завиден и желан начин на изразяване, уви, недостъпен за всеки. Ти си щастливка, че имаш тази дарба.

    Що се касае до следния твой текст в първия куплет на стихотворението ти:

    "прозрение да търся в този свят
    и всяка моя стъпка
    да е грешка.",

    то той изразява много крайно твърдение. Ако е твоя лична изповед, че всяка твоя стъпка е грешка, не мога да се произнеса за верността на това твърдение. Но ако визираш мен, ще кажа че си пресилила твърде много нещата. Може и някоя друга грешка да съм допуснал в житейския си път, но кардинални грешки нямам. Животът ми е подчинен на стремителни идеи, плод на дълбоко осмислена философия.
    С една дума - грешките ми са пренебрежими, или, казано на математически език, формират измеримо множество с мярка нула.

    Желая ти хубав уикенд и да си винаги с бистра глава!

    Твой: Мисана
  • Аз не съм от мъдрите и проникновените, склонни към философски обобщения...
    Но си позволявам дързостта да изразя в стихотворна форма посланието с стиха ти, Мисана, така, както прозвуча за мен:

    ***

    От мрака идвам. И към мрак вървя...
    Такава е съдбата ми човешка -
    прозрение да търся в този свят
    по пътя от победи и падения.

    Броени дни под тези небеса,
    поемам на потоци светлината.
    А после ме очакват чудеса -
    като творение
    на тъмнината.

    Различни светове, а Бог един.
    От тъмното - на светло
    и обратно
    ме води през безбройни изпитни
    животът ми -
    като въздишка кратък.

    Извинявам се, че се обаждам за трети път.
    Стихът ми беше готов още в началото, но се колебаех...

    Далечен поздрав!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Красимире!

    Сърдечен поздрав от мен!
  • Лъчи от тъмнина ми дефинират "ден".
    Това го знам, разбирам го. Измъчващо, но продуктивно състояние.
    Поздрав!
  • Благодаря ти за толкова хубавите и нежни думи, Маги и за това твое приятелско предупреждение. Но аз имам своя философия и съм длъжен да я следвам, както един Рицар следва своя Обет, или както Иисус изпълняваше мисията на своя Отец. Всеки сам носи кръста си. За съжаление моето виждане е парадоксално и дори звучи светотатствено, но верността към идеите и разбиранията ни /което включва и отстояването им/ показва, дали сме личности, или не! Така, че поемам си риска, до доказване на противното.

    Сърдечен поздрав от мен!
  • не се отричай от светлината, приятелю...
    тя може да бъде гальовна като бриз..
    а онези гласове са само шепот
    от ангелски крила..
    мисана...
  • 1. Благодаря ти, Стефан! Прекрасно си го казал - силно, оригинално и въздействащо.

    2. Благодаря ти, Никола! Изразил си в експлицитен и доуточнен вид основната идея на стиха, при това казаното от теб има и самостоятелна сентенциална стойност.

    3. Мерси, Ивелина! Изразявам само онова, което се е натрупало в мен през годините, дефинирано до степента на моментното ми проникновение. Процесът си остава отворен. Радвам се и съм трогнат, че прочете и хареса това стихотворение.

    4. Благодаря ти, Ена! Радвам се, че сме на една вълна по този кръг от въпроси.

    5. Мерси, Кръстина! Винаги съм отворен за ценни предложения като твоето. Както беше казал някой от известните мислители /за съжаление не си спомням в момента името му/:

    "Човек се учи цял живот и умира ненаучен!"

    6. Благодаря ти, Ивон! Ти винаги споделяш много интересни свои виждания, които, откровено признавам, ме обогатяват.

    7. Мерси, Санвали! За човек като теб, намерил златното сечение между даоската философия и християнската доктрина, не е трудно да се произнесе по този мъдър начин, който приемам с дълбоко уважение към философската ти и нравствена позиция. Лично аз смятам, че за всеки човек Тъмнината играе по-голяма роля от Светлината. Но това звучи парадоксално и плашещо. От друга страна, на езика на терминологията, с която си свикнала, това само означава, че човекът е повече ин-същество, отколкото ян-същество. Приеми го като моя хипотеза.

    8. Благодаря ти, Миночка, за тези толкова хубави и топлещи душата ми думи!

    Скъпи приятели, на всички вас пожелавам от сърце здраве и много нови творчески успехи! Бъдете щастливи, но не за сметка на чуждо щастие!

    Искрено ваш: Младен Мисана
  • Много дълбок стих,докоснал си тъмните пластове на душата и от там си извадил такива чудесни строфи.Харесах!
  • "Не търся външното на този свят.
    Проглеждам в себе си - до дъното избистрил,
    най-ценното, с което съм богат"

    За мен това е истината. Пътят към Себе си...
    Светлина или мрак - две противоположни страни на една монета...

    Много хубав стих, Младен!
    Поздравления!
  • В мрака понякога се виждат по-ясно и болезнено нещата, мракът е пътуването към себе си и там всеки намира своята светлина! Хубаво е, Мисана!
  • "Избистрям в себе си - до дъното,
    най-ценното, с което съм богат
    и му дарявам своята амнистия."
    ........................................
    Струва ми се, че така звучи по-добре,
    но разбира се, това е само субективно
    мнение, (щом е налице избистряне, в контекста
    на текста се подразбира, че има и проглеждане),
    но пак повтарям, не искам да ме разбереш погрешно,
    това е само приятелско предложение, стихът ти е
    оригинален, притежава силни и стилни метафори,
    и е талантливо сътворен! ПОЗДРАВИ!
  • Много харесах стиха ти, Младене!
    Това е най-истинското откровение в човека, да търси и цени, онова вътрешното състояние на себе си, а не само външната обвивка на нещата.
    Ако успее, наистина ще има проглеждане...
    Винаги ме караш да се замислям върху съдържанието на текстовете ти.
    Надявам се, че вече си дефинирал днешния ден!
  • От тъмнината идваме и в тъмнината отиваме.Това е посланието, нали?
    И си абсолютно прав, Мисана!Светлината е тегобата- живот.
    Както винаги добре поднесен философски поглед за живота!
    Поздрави сърдечни!!!!
  • А аз така съм го казал :
    В небето над мен грее слънце безспир.
    Потапям се с пълни цистерни.
    Над мен е сега изумрудната шир.
    Но в мрака изчезвам безследно.
    И корпусът ми е от титан, и е твърд.
    Потапям се много дълбоко...
    На борда си нося и хора, и смърт.
    Смърт страшна. И много жестока.
    Потапям се в тази бездънна тъма -
    до края на дълбокомера.
    И там, на пределната дълбочина -
    мен никой не ще ме намери.
    Безмълвие вечно, а и тъмнина
    там, долу, сега ме очакват.
    Аз слизам в безмилостната дълбина -
    но слизам уверено в мрака.
    Че долу се чувствувам и господ, и цар.
    Нали затова съм създаден -
    титанов циклоп. Всевиждащ сонар.
    Да, аз съм една изненада....
  • Благодаря ти повторно, Елица, за това допълнение.

    Благодаря ви Елена и Сеси, че прочетохте стиха ми и го коментирахте позитивно.

    Специален поздрав и за трите ви! Трогнахте ме много и ви пожелавам чувство на върховна лекота в душите!

    Искрено ваш: Младен Мисана
  • Много интересно послание носи стихът ти! Поздрав!
  • Радвам се, че ви познавам. Коментарите Ви са истински срещи на откровени разговори.Благодаря ви !
  • Благодаря ти, Младен, за тази подробна информация по темата "тъмнина-светлина", която ще помогне на читателите по-дълбоко да вникнат във философските послания на творбата ти.

    Поздрави!
  • Благодаря ти, Елица! Ти първа коментира стиха ми. Това има особено значение за мен. Мерси и за неформалните: отношение и думи в коментара ти.
    Всъщност, произлезли сме от пещерите, а още преди това - от майчините утроби /биологични пещери/ - сред мрак и топлота. Естествено е, че излизането на светло е първия шок, преживяван от едно бебе. То дори развива жълтеница /в лека форма/ от този стрес. Светлината е наш естествен враг, който колкото и да бъркаме с приятел, рано или късно, ни предава /най-малкото защото неменуемо идва миг, в който ни изоставя/. А тъмнината е истинският ни - верен приятел. Тя ни съпровожда до този свят и тя ни посреща, когато го напускаме. Отношението между тъмнина и светлина, по отношение на човешкия живот, е много по психологически адекватно и дефинитивно за нашата същност, отколкото ероса. Но татко Фройд и Юнг са отклонили тълпите и Психологията /като наука/ в неверна посока. Днес тя продължава да върви по този абсолютно сгрешен и безперспективен път, обожествявайки тези двамата като идоли. В това има нещо дълбоко трагично и същевременно гротескно. Но този казус всякога се е повтарял на различни нива на йерархия в човешката история. Човешкият род винаги е бил осъден на т.нар. Кардинална грешка. Тя е лайтмотива на цялата еволюция.
    Чрез моя кратък поетичен текст, естествено не мога да обсъдя изчерпателно бездната от въпроси, съотносими към релацията Тъмнина-Светлина. Но все пак, макар и в крайно компактен вид, мисля /колкото и нескромно да прозвучи това/, че съм се докоснал /в експлицитна форма/ небезуспешно до главната тема.

    Желая ти да напишеш нови прекрасни стихове, които аз и останалите почитатели на поезията ти, да видим постнати в сайт Откровения.

    Сърдечен поздрав от мен: Мисана
  • "Проглеждам в себе си - до дъното избистрил
    най-ценното, с което съм богат" -

    Може би само това самосъзнание за стойностното в теб може да ти даде способността да видиш изгряващ ден даже в спускащата се нощ...

    Този философски текст задържа вниманието със своето особено, над житейско светоусещане.

    Това са първите ми впечатления, Мисана, но ще се връщам, за да осмисля докрай всеки израз...

    Топъл поздрав и усмивки!
Random works
: ??:??