31 dic 2016, 16:33  

Ден преди края и началото

  Poesía » Otra
1.3K 1 4

Последен ден за размисъл, за равносметка,

седя и мисля си облечен в старата жилетка.

Защо завършва старата година и винаги започва новата

... със зима?!

Защо ли, защото много време за празнуване,

когато ни затрупат преспи има.

То бива труд, но трябва и почивка,

когато  плодовете сме прибрали,

когато са засети ниви изорани,

ни трябва време за мечти, за планове,

за ласки под завивка.

Дали възможно е във другите сезони

на воля да посрещаш и изпращаш скъпи гости,

да сгряваш с вино и хора измръзналите кости?!

През зимата готов е дряна за сурвачки,

деца по зимни празници очакват пожеланите играчки.

 

Седя и мисля си: навън е зима,

ще срещна като всички

НОВАТА ГОДИНА.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...