Последен ден за размисъл, за равносметка,
седя и мисля си облечен в старата жилетка.
Защо завършва старата година и винаги започва новата
... със зима?!
Защо ли, защото много време за празнуване,
когато ни затрупат преспи има.
То бива труд, но трябва и почивка,
когато плодовете сме прибрали,
когато са засети ниви изорани,
ни трябва време за мечти, за планове,
за ласки под завивка.
Дали възможно е във другите сезони
на воля да посрещаш и изпращаш скъпи гости,
да сгряваш с вино и хора измръзналите кости?!
През зимата готов е дряна за сурвачки,
деца по зимни празници очакват пожеланите играчки.
Седя и мисля си: навън е зима,
ще срещна като всички
НОВАТА ГОДИНА.
© Иван Иванов Всички права запазени