Ден втори

27 oct 2020, 15:33

Poesía

497 0 2

Аз съм чудо. Но различно.

Скитам в ласкави вселени.

Всичко сиво, прозаично

ми тежи. Отеква в мене

само песен на щурчета,

пърхане на пеперуди.

Със лъчи, с безброй крачета,

моята луна ме буди.

Лягам в светлината лунна.

Днес съм нейната принцеса.

Слънцето, щом сутрин лумне,

ме зарежда с пламък весел.

С кротки елфи другарувам.

Палечка ми е сестрица.

Говорът на мравки чувам

или вятър върху жица.

Да, такава съм, не крия.

Бог така ме е орисал.

Правя ви добра магия

и съм ви любов и смисъл.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.