Ден втори
Аз съм чудо. Но различно.
Скитам в ласкави вселени.
Всичко сиво, прозаично
ми тежи. Отеква в мене
само песен на щурчета,
пърхане на пеперуди.
Със лъчи, с безброй крачета,
моята луна ме буди.
Лягам в светлината лунна.
Днес съм нейната принцеса.
Слънцето, щом сутрин лумне,
ме зарежда с пламък весел.
С кротки елфи другарувам.
Палечка ми е сестрица.
Говорът на мравки чувам
или вятър върху жица.
Да, такава съм, не крия.
Бог така ме е орисал.
Правя ви добра магия
и съм ви любов и смисъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
