10 oct 2015, 22:22 2015-10-11T01:39:00+03:00

Ден за умиране

Poesía

1.2K 2 21

Днес ми е тъжен ден -
тъжен ден за умиране...
Странен ден -
странен ден под небето
притихнало.
Непотребната истина в лапите
сграбчва ме сигурно.
От мечтите ми зъберни
вдън запокитва ме.
Днес есента ме застига
с депресия призрачна. -
Мога да вярвам само във нещо отминало.
Снежна мантия
прави мъглата неистова
и вървя сред полета,
които са чиста измислица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vedrina (Марина Стоянова)

Колко жестока е смъртта..., покосява без-пощада...!!!
"Странен ден -
странен ден под небето
притихнало."

2016-02-24T14:23:20+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Мога да вярвам само във нещо отминало"

Вяра заключена в минало,
малка кутийка от дъжд...
Стряска сезонът на зимата
хладен, граничен и тъжен...
Единствено спасение остава
да си измислиш кораб и посока
Поетът е като барон Мюнхаузен
възможен над ръба на невъзможното...

Късно прочетох, но удоволствието е двойно...

2016-01-02T22:50:57+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви, Лейди и Краси! От ценители на поезията като вас е голяма радост да получа поощрение за творбата си.

Имайте много хубава и вдъхновена нова седмица!

2015-10-12T17:26:25+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Мога да вярвам само във нещо отминало.
Зверски е тъжно това откровение, нали?!
То ми въздейства най-силно в този стих!
Поздрави, Младене!

2015-10-12T10:46:28+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Мерси, за толкова хубавия коментар, Виолета, както и за оценката на стиха ми. Много ме трогна.

Хубава нова седмица!

2015-10-12T04:05:49+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0