10.10.2015 г., 22:22  

Ден за умиране

1.2K 2 21

 

Днес ми е тъжен ден -
тъжен ден за умиране...
Странен ден -
странен ден под небето
притихнало.
Непотребната истина в лапите
сграбчва ме сигурно.
От мечтите ми зъберни
вдън запокитва ме.
Днес есента ме застига
с депресия призрачна. -
Мога да вярвам само във нещо отминало.
Снежна мантия
прави мъглата неистова
и вървя сред полета,
които са чиста измислица...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко жестока е смъртта..., покосява без-пощада...!!!
    "Странен ден -
    странен ден под небето
    притихнало."
  • "Мога да вярвам само във нещо отминало"

    Вяра заключена в минало,
    малка кутийка от дъжд...
    Стряска сезонът на зимата
    хладен, граничен и тъжен...
    Единствено спасение остава
    да си измислиш кораб и посока
    Поетът е като барон Мюнхаузен
    възможен над ръба на невъзможното...

    Късно прочетох, но удоволствието е двойно...
  • Благодаря ви, Лейди и Краси! От ценители на поезията като вас е голяма радост да получа поощрение за творбата си.

    Имайте много хубава и вдъхновена нова седмица!
  • Мога да вярвам само във нещо отминало.
    Зверски е тъжно това откровение, нали?!
    То ми въздейства най-силно в този стих!
    Поздрави, Младене!
  • Мерси, за толкова хубавия коментар, Виолета, както и за оценката на стиха ми. Много ме трогна.

    Хубава нова седмица!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...