10.10.2015 г., 22:22  

Ден за умиране

1.2K 2 21

 

Днес ми е тъжен ден -
тъжен ден за умиране...
Странен ден -
странен ден под небето
притихнало.
Непотребната истина в лапите
сграбчва ме сигурно.
От мечтите ми зъберни
вдън запокитва ме.
Днес есента ме застига
с депресия призрачна. -
Мога да вярвам само във нещо отминало.
Снежна мантия
прави мъглата неистова
и вървя сред полета,
които са чиста измислица...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко жестока е смъртта..., покосява без-пощада...!!!
    "Странен ден -
    странен ден под небето
    притихнало."
  • "Мога да вярвам само във нещо отминало"

    Вяра заключена в минало,
    малка кутийка от дъжд...
    Стряска сезонът на зимата
    хладен, граничен и тъжен...
    Единствено спасение остава
    да си измислиш кораб и посока
    Поетът е като барон Мюнхаузен
    възможен над ръба на невъзможното...

    Късно прочетох, но удоволствието е двойно...
  • Благодаря ви, Лейди и Краси! От ценители на поезията като вас е голяма радост да получа поощрение за творбата си.

    Имайте много хубава и вдъхновена нова седмица!
  • Мога да вярвам само във нещо отминало.
    Зверски е тъжно това откровение, нали?!
    То ми въздейства най-силно в този стих!
    Поздрави, Младене!
  • Мерси, за толкова хубавия коментар, Виолета, както и за оценката на стиха ми. Много ме трогна.

    Хубава нова седмица!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...