10 окт. 2015 г., 22:22  

Ден за умиране

1.2K 2 21

 

Днес ми е тъжен ден -
тъжен ден за умиране...
Странен ден -
странен ден под небето
притихнало.
Непотребната истина в лапите
сграбчва ме сигурно.
От мечтите ми зъберни
вдън запокитва ме.
Днес есента ме застига
с депресия призрачна. -
Мога да вярвам само във нещо отминало.
Снежна мантия
прави мъглата неистова
и вървя сред полета,
които са чиста измислица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко жестока е смъртта..., покосява без-пощада...!!!
    "Странен ден -
    странен ден под небето
    притихнало."
  • "Мога да вярвам само във нещо отминало"

    Вяра заключена в минало,
    малка кутийка от дъжд...
    Стряска сезонът на зимата
    хладен, граничен и тъжен...
    Единствено спасение остава
    да си измислиш кораб и посока
    Поетът е като барон Мюнхаузен
    възможен над ръба на невъзможното...

    Късно прочетох, но удоволствието е двойно...
  • Благодаря ви, Лейди и Краси! От ценители на поезията като вас е голяма радост да получа поощрение за творбата си.

    Имайте много хубава и вдъхновена нова седмица!
  • Мога да вярвам само във нещо отминало.
    Зверски е тъжно това откровение, нали?!
    То ми въздейства най-силно в този стих!
    Поздрави, Младене!
  • Мерси, за толкова хубавия коментар, Виолета, както и за оценката на стиха ми. Много ме трогна.

    Хубава нова седмица!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...