10 окт. 2015 г., 22:22  

Ден за умиране

1.2K 2 21

 

Днес ми е тъжен ден -
тъжен ден за умиране...
Странен ден -
странен ден под небето
притихнало.
Непотребната истина в лапите
сграбчва ме сигурно.
От мечтите ми зъберни
вдън запокитва ме.
Днес есента ме застига
с депресия призрачна. -
Мога да вярвам само във нещо отминало.
Снежна мантия
прави мъглата неистова
и вървя сред полета,
които са чиста измислица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко жестока е смъртта..., покосява без-пощада...!!!
    "Странен ден -
    странен ден под небето
    притихнало."
  • "Мога да вярвам само във нещо отминало"

    Вяра заключена в минало,
    малка кутийка от дъжд...
    Стряска сезонът на зимата
    хладен, граничен и тъжен...
    Единствено спасение остава
    да си измислиш кораб и посока
    Поетът е като барон Мюнхаузен
    възможен над ръба на невъзможното...

    Късно прочетох, но удоволствието е двойно...
  • Благодаря ви, Лейди и Краси! От ценители на поезията като вас е голяма радост да получа поощрение за творбата си.

    Имайте много хубава и вдъхновена нова седмица!
  • Мога да вярвам само във нещо отминало.
    Зверски е тъжно това откровение, нали?!
    То ми въздейства най-силно в този стих!
    Поздрави, Младене!
  • Мерси, за толкова хубавия коментар, Виолета, както и за оценката на стиха ми. Много ме трогна.

    Хубава нова седмица!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...