Днес ми е тъжен ден -
тъжен ден за умиране...
Странен ден -
странен ден под небето
притихнало.
Непотребната истина в лапите
сграбчва ме сигурно.
От мечтите ми зъберни
вдън запокитва ме.
Днес есента ме застига
с депресия призрачна. -
Мога да вярвам само във нещо отминало.
Снежна мантия
прави мъглата неистова
и вървя сред полета,
които са чиста измислица...
© Младен Мисана Все права защищены
"Странен ден -
странен ден под небето
притихнало."