Денонощие

30 dic 2008, 19:06

Poesía

593 0 2

Под слънцето,

забулено в мъгла от падналата нощ,

което всъщност значи, че сме другаде…

на място, на което разстоянието е над разума,

а светлината е разкош,

за който мислим и жадуваме,

но нямаме контрол над времето.

Под слънцето…

днес всъщност бяхме там цял ден,

че даже час назад…

Останали са ласките по кожата,

поглъщани светкавично от вятъра.

Видяхме смърт и раждане,

но дефинираме ги като кръговрат,

защото няма сетива и разумът

боготвори въртенето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.