Под слънцето,
забулено в мъгла от падналата нощ,
което всъщност значи, че сме другаде…
на място, на което разстоянието е над разума,
а светлината е разкош,
за който мислим и жадуваме,
но нямаме контрол над времето.
Под слънцето…
днес всъщност бяхме там цял ден,
че даже час назад…
Останали са ласките по кожата,
поглъщани светкавично от вятъра.
Видяхме смърт и раждане,
но дефинираме ги като кръговрат,
защото няма сетива и разумът
боготвори въртенето.
© Иван Проданов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
