30 дек. 2008 г., 19:06

Денонощие 

  Поэзия
594 0 2

Под слънцето,

забулено в мъгла от падналата нощ,

което всъщност  значи, че сме другаде…

на място, на което разстоянието е над разума,

а светлината е разкош,

за който мислим и жадуваме,

но нямаме контрол над  времето.

 

Под слънцето…

днес всъщност бяхме там цял ден,

че даже час назад…

Останали са ласките по кожата,

поглъщани светкавично от вятъра.

Видяхме смърт и раждане,

но дефинираме ги като кръговрат,

защото няма сетива и разумът

боготвори въртенето.

© Иван Проданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси!
    Пожелавам ти същото и на теб, както и много приятни емоции!
  • Мерси
    Това е една заигравка с идеята, какво всъщност е реалността през нощта, погледната през съзнанието за ден.
Предложения
: ??:??