18 feb 2020, 23:04

Денят 

  Poesía » Filosófica
671 0 0

Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва,
защото не знае пътя,
както и причина,
заради която да дойде.
И така, докато очите на небето почервенеят,
а слънцето си мисли,
че небето плаче за него,
защото е влюбено.
Денят чака Надеждата
да доведе Вярата,
а после Любовта сама ще дойде.
Оставям вратата отворена.
Денят уж е все същия.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??