Денят
Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва,
защото не знае пътя,
както и причина,
заради която да дойде.
И така, докато очите на небето почервенеят,
а слънцето си мисли,
че небето плаче за него,
защото е влюбено.
Денят чака Надеждата
да доведе Вярата,
а после Любовта сама ще дойде.
Оставям вратата отворена.
Денят уж е все същия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
