Денят е нацъфтял като мушкато,
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.
Ленива съм да бъбря на вълните,
лежа като мастилена медуза,
допряла до лицето на звездите
най-детската си, непорасла буза.
Живея във узрелите минути,
които сe изливат в необятност,
мечтите ми, в живота необути,
порастват до морето и обратно.
© Милена Филипова Todos los derechos reservados