14 янв. 2011 г., 15:11

Денят е нацъфтял като мушкато

1.1K 0 10


Денят е нацъфтял като мушкато,
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.

Ленива съм да бъбря на вълните,
лежа като мастилена медуза,
допряла до лицето на звездите
най-детската си, непорасла буза.

Живея във узрелите минути,
които сe изливат в необятност,
мечтите ми, в живота необути,
порастват до морето и обратно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чуден стих!С поздравления!
  • Влюбих се в това стихотворение!
  • Много, много хубаво! Поздравления за необутите мечти!
  • Тези боси мечти като буйни коне
    нека все тъй препускат в душата.
    И във техните гриви все тъй да живее
    разцъфтяла усмивка на лято...

    Аплодисменти и от мен за уютния и топъл стих!
  • Много е хубаво!
    "допряла до лицето на звездите
    най-детската си, непорасла буза."
    Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...