14 янв. 2011 г., 15:11

Денят е нацъфтял като мушкато

1.1K 0 10


Денят е нацъфтял като мушкато,
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.

Ленива съм да бъбря на вълните,
лежа като мастилена медуза,
допряла до лицето на звездите
най-детската си, непорасла буза.

Живея във узрелите минути,
които сe изливат в необятност,
мечтите ми, в живота необути,
порастват до морето и обратно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чуден стих!С поздравления!
  • Влюбих се в това стихотворение!
  • Много, много хубаво! Поздравления за необутите мечти!
  • Тези боси мечти като буйни коне
    нека все тъй препускат в душата.
    И във техните гриви все тъй да живее
    разцъфтяла усмивка на лято...

    Аплодисменти и от мен за уютния и топъл стих!
  • Много е хубаво!
    "допряла до лицето на звездите
    най-детската си, непорасла буза."
    Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...