14.01.2011 г., 15:11

Денят е нацъфтял като мушкато

1.1K 0 10


Денят е нацъфтял като мушкато,
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.

Ленива съм да бъбря на вълните,
лежа като мастилена медуза,
допряла до лицето на звездите
най-детската си, непорасла буза.

Живея във узрелите минути,
които сe изливат в необятност,
мечтите ми, в живота необути,
порастват до морето и обратно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чуден стих!С поздравления!
  • Влюбих се в това стихотворение!
  • Много, много хубаво! Поздравления за необутите мечти!
  • Тези боси мечти като буйни коне
    нека все тъй препускат в душата.
    И във техните гриви все тъй да живее
    разцъфтяла усмивка на лято...

    Аплодисменти и от мен за уютния и топъл стих!
  • Много е хубаво!
    "допряла до лицето на звездите
    най-детската си, непорасла буза."
    Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...