Jan 14, 2011, 3:11 PM

Денят е нацъфтял като мушкато

1.1K 0 10


Денят е нацъфтял като мушкато,
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.

Ленива съм да бъбря на вълните,
лежа като мастилена медуза,
допряла до лицето на звездите
най-детската си, непорасла буза.

Живея във узрелите минути,
които сe изливат в необятност,
мечтите ми, в живота необути,
порастват до морето и обратно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чуден стих!С поздравления!
  • Влюбих се в това стихотворение!
  • Много, много хубаво! Поздравления за необутите мечти!
  • Тези боси мечти като буйни коне
    нека все тъй препускат в душата.
    И във техните гриви все тъй да живее
    разцъфтяла усмивка на лято...

    Аплодисменти и от мен за уютния и топъл стих!
  • Много е хубаво!
    "допряла до лицето на звездите
    най-детската си, непорасла буза."
    Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...