Аспаруховата бяла връв

обагрила се някога в червено

и поляните зелени по средата оплискали се с кръв,

и три лъва ревнали през вековете и опазили го непревзето и неопетнено!...

***

Там имаше път... забравен и прашен,

ала път със минало... път славен и страшен,

път на герои, чиито гласове все тъй отекват,

телата безмълвни, но гласовете нивга не секват...

А дъждът се сипеше в порой

и всяка капка шепнеше име на герой!

Ехото на планината

разказваше за Свободата...

Че духът им все тъй див е-

буен, жарен и нивга покорен

и един народ днес жив е,

защото се оглежда в диви поля и път просторен...

И този славен ден

с толкова кръв заплатен...

Ала нека не е само ден,

във който миналото оживява,

нека не е само миг запаметен,

във който спомените ни се съживяват!

Нека не е само дата,

нека не е просто Паметник върху Скалата,

а Да Бъде Знамето гордо развято в небесата,

а вятърът да препрочита в багрите му... Свободата!