Mar 3, 2020, 11:56 PM

Денят на героите

  Poetry » Other
1.2K 3 0

Аспаруховата бяла връв

обагрила се някога в червено

и поляните зелени по средата оплискали се с кръв,

и три лъва ревнали през вековете и опазили го непревзето и неопетнено!...

 

***

 

Там имаше път... забравен и прашен,

ала път със минало... път славен и страшен,

път на герои, чиито гласове все тъй отекват,

телата безмълвни, но гласовете нивга не секват...

 

А дъждът се сипеше в порой

и всяка капка шепнеше име на герой!

Ехото на планината

разказваше за Свободата...

 

Че духът им все тъй див е-

буен, жарен и нивга покорен

и един народ днес жив е,

защото се оглежда в диви поля и път просторен...

 

И този славен ден

с толкова кръв заплатен...

 

 

Ала нека не е само ден,

във който миналото оживява,

нека не е само миг запаметен,

във който спомените ни се съживяват!

 

Нека не е само дата,

нека не е просто Паметник върху Скалата,

а Да Бъде Знамето гордо развято в небесата,

а вятърът да препрочита в багрите му... Свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Каролина Ташкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...