Mar 3, 2020, 11:56 PM

Денят на героите

  Poetry » Other
1.2K 3 0

Аспаруховата бяла връв

обагрила се някога в червено

и поляните зелени по средата оплискали се с кръв,

и три лъва ревнали през вековете и опазили го непревзето и неопетнено!...

 

***

 

Там имаше път... забравен и прашен,

ала път със минало... път славен и страшен,

път на герои, чиито гласове все тъй отекват,

телата безмълвни, но гласовете нивга не секват...

 

А дъждът се сипеше в порой

и всяка капка шепнеше име на герой!

Ехото на планината

разказваше за Свободата...

 

Че духът им все тъй див е-

буен, жарен и нивга покорен

и един народ днес жив е,

защото се оглежда в диви поля и път просторен...

 

И този славен ден

с толкова кръв заплатен...

 

 

Ала нека не е само ден,

във който миналото оживява,

нека не е само миг запаметен,

във който спомените ни се съживяват!

 

Нека не е само дата,

нека не е просто Паметник върху Скалата,

а Да Бъде Знамето гордо развято в небесата,

а вятърът да препрочита в багрите му... Свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Каролина Ташкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...