Аспаруховата бяла връв
обагрила се някога в червено
и поляните зелени по средата оплискали се с кръв,
и три лъва ревнали през вековете и опазили го непревзето и неопетнено!...
***
Там имаше път... забравен и прашен,
ала път със минало... път славен и страшен,
път на герои, чиито гласове все тъй отекват,
телата безмълвни, но гласовете нивга не секват...
А дъждът се сипеше в порой
и всяка капка шепнеше име на герой!
Ехото на планината
разказваше за Свободата...
Че духът им все тъй див е-
буен, жарен и нивга покорен
и един народ днес жив е,
защото се оглежда в диви поля и път просторен...
И този славен ден
с толкова кръв заплатен...
Ала нека не е само ден,
във който миналото оживява,
нека не е само миг запаметен,
във който спомените ни се съживяват!
Нека не е само дата,
нека не е просто Паметник върху Скалата,
а Да Бъде Знамето гордо развято в небесата,
а вятърът да препрочита в багрите му... Свободата!
© Каролина Колева Всички права запазени