3.03.2020 г., 23:56

Денят на героите

1.2K 3 0

Аспаруховата бяла връв

обагрила се някога в червено

и поляните зелени по средата оплискали се с кръв,

и три лъва ревнали през вековете и опазили го непревзето и неопетнено!...

 

***

 

Там имаше път... забравен и прашен,

ала път със минало... път славен и страшен,

път на герои, чиито гласове все тъй отекват,

телата безмълвни, но гласовете нивга не секват...

 

А дъждът се сипеше в порой

и всяка капка шепнеше име на герой!

Ехото на планината

разказваше за Свободата...

 

Че духът им все тъй див е-

буен, жарен и нивга покорен

и един народ днес жив е,

защото се оглежда в диви поля и път просторен...

 

И този славен ден

с толкова кръв заплатен...

 

 

Ала нека не е само ден,

във който миналото оживява,

нека не е само миг запаметен,

във който спомените ни се съживяват!

 

Нека не е само дата,

нека не е просто Паметник върху Скалата,

а Да Бъде Знамето гордо развято в небесата,

а вятърът да препрочита в багрите му... Свободата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Ташкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...