2 mar 2007, 9:17

Денят се отвори

  Poesía
1K 0 6

                                    към Исус

 

Денят

се отвори –

нова врата –

знам, че ме чакаш,

знам, че бавно вървя.

Всеки камък

по пътя

в мен оставя

следа.

Всяка среща

дълбае

нова бразда.

Всяко чувство

си вдига

своя сграда

във мен.

Ти не спирай

да чакаш –

аз си идвам

от плен.

Ще съборя

всички свои стени –

нека Твоята обич

ме наново гради,

нека тя ме превръща

в Твой дворец,

в Твоя храм.

Идва края на пътя –

Любовта чака там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росана Терзиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...