2 mar 2007, 9:17

Денят се отвори

  Poesía
1K 0 6

                                    към Исус

 

Денят

се отвори –

нова врата –

знам, че ме чакаш,

знам, че бавно вървя.

Всеки камък

по пътя

в мен оставя

следа.

Всяка среща

дълбае

нова бразда.

Всяко чувство

си вдига

своя сграда

във мен.

Ти не спирай

да чакаш –

аз си идвам

от плен.

Ще съборя

всички свои стени –

нека Твоята обич

ме наново гради,

нека тя ме превръща

в Твой дворец,

в Твоя храм.

Идва края на пътя –

Любовта чака там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росана Терзиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...