2 мар. 2007 г., 09:17

Денят се отвори

1K 0 6

                                    към Исус

 

Денят

се отвори –

нова врата –

знам, че ме чакаш,

знам, че бавно вървя.

Всеки камък

по пътя

в мен оставя

следа.

Всяка среща

дълбае

нова бразда.

Всяко чувство

си вдига

своя сграда

във мен.

Ти не спирай

да чакаш –

аз си идвам

от плен.

Ще съборя

всички свои стени –

нека Твоята обич

ме наново гради,

нека тя ме превръща

в Твой дворец,

в Твоя храм.

Идва края на пътя –

Любовта чака там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росана Терзиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...