към Исус
Денят
се отвори –
нова врата –
знам, че ме чакаш,
знам, че бавно вървя.
Всеки камък
по пътя
в мен оставя
следа.
Всяка среща
дълбае
нова бразда.
Всяко чувство
си вдига
своя сграда
във мен.
Ти не спирай
да чакаш –
аз си идвам
от плен.
Ще съборя
всички свои стени –
нека Твоята обич
ме наново гради,
нека тя ме превръща
в Твой дворец,
в Твоя храм.
Идва края на пътя –
Любовта чака там.
© Росана Терзиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
