2 ago 2018, 23:58

Депресията

  Poesía
408 1 0

ДЕПРЕСИЯТА

 

В депресията омразата се ражда
солена – прилив на солено море,
горчива – хинин без подслаждане,
отровна – отрова от змийско небце,

 

порочна – пламък, очи на лека жена,
корист – жажда за разплата и мъст,
огън – овалял сърцето в прахта,
безлюбовие – на времето кръст,

 

чувственост – изгубена в пиянство,
съзнание – на лудост приличащо,
самотност – в безсънието странства,
време за живот – блудно изтичащо.

 

В депресията омразата се ражда -
стрела, отправена към своя живот,
свят изпълнен с убийствена вражда,
опънат на шията стягащ хомот.

 

Няма ли любов бавно да го разкъса,
да освободи сетивата от ужаса в тях,
нишката на живота внезапно се къса.
Ненужни са воплите.- Всичко е прах...

 

02 08 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...