14 abr 2014, 1:21

Дерзания

684 0 0

Злато не съм,

да крася някой друг.

Може да съм сън

на някой драматург.

 

Диамант блестящ

исках аз да съм...

А човек творящ

оказах се в сън.

 

Защо не умна книга

да бъда аз сега?

Щях да съм тънка, да гина

в умовете на сганта.

 

Да съм крехко цвете,

нежно и красиво...

да ме отнесат ветровете,

да бъда гнило!

 

Нека бъда лястовичка бяла,

ранена на смърт, изтощена.

Да бъда аз умряла,

от глупостите ви съм изтощена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иветтт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...