Дерзания

Злато не съм,

да крася някой друг.

Може да съм сън

на някой драматург.

Диамант блестящ

исках аз да съм...

А човек творящ

оказах се в сън.

Защо не умна книга

да бъда аз сега?

Щях да съм тънка, да гина

в умовете на сганта.

Да съм крехко цвете,

нежно и красиво...

да ме отнесат ветровете,

да бъда гнило!

Нека бъда лястовичка бяла,

ранена на смърт, изтощена.

Да бъда аз умряла,

от глупостите ви съм изтощена!