14.04.2014 г., 1:21

Дерзания

685 0 0

Злато не съм,

да крася някой друг.

Може да съм сън

на някой драматург.

 

Диамант блестящ

исках аз да съм...

А човек творящ

оказах се в сън.

 

Защо не умна книга

да бъда аз сега?

Щях да съм тънка, да гина

в умовете на сганта.

 

Да съм крехко цвете,

нежно и красиво...

да ме отнесат ветровете,

да бъда гнило!

 

Нека бъда лястовичка бяла,

ранена на смърт, изтощена.

Да бъда аз умряла,

от глупостите ви съм изтощена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иветтт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...