Дерзания
Злато не съм,
да крася някой друг.
Може да съм сън
на някой драматург.
Диамант блестящ
исках аз да съм...
А човек творящ
оказах се в сън.
Защо не умна книга
да бъда аз сега?
Щях да съм тънка, да гина
в умовете на сганта.
Да съм крехко цвете,
нежно и красиво...
да ме отнесат ветровете,
да бъда гнило!
Нека бъда лястовичка бяла,
ранена на смърт, изтощена.
Да бъда аз умряла,
от глупостите ви съм изтощена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иветтт Всички права запазени