Злато не съм,
да крася някой друг.
Може да съм сън
на някой драматург.
Диамант блестящ
исках аз да съм...
А човек творящ
оказах се в сън.
Защо не умна книга
да бъда аз сега?
Щях да съм тънка, да гина
в умовете на сганта.
Да съм крехко цвете,
нежно и красиво...
да ме отнесат ветровете,
да бъда гнило!
Нека бъда лястовичка бяла,
ранена на смърт, изтощена.
Да бъда аз умряла,
от глупостите ви съм изтощена!
© Иветтт Всички права запазени