17 jun 2008, 13:42

Десет грама където трябва

Poesía » Otra

754 0 6

ДЕСЕТ ГРАМА КЪДЕТО ТРЯБВА

... оловен къс
във мед облечен
с достатъчно кинетична
енергия насочен.

точно, кратко, малко болка и
... край.

десет грама
отлитат с душата
запазва се общото
количество маса -
тържествува физиката

E=m.c2

Тържествуват и червеите
добре нахранени
добре отгледани и
обиграни в метаболизма
на пресните гробове.

Снайперистът старателно
сваля оптиката -
фина изработка
от Цаис, вечерта
трябва да смаже
и пушката - също перфектна
и безвредно изглеждаща
разглобена, невзрачна сред
черно кадифе - приласкана.

Тържествува и рогатият
до казана с чер катран.
Още една сродна душа
ще му прави компания.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ananke (Радослав Смилков)

Бе пак добре, че не е кумулативен или дебалансиран...

Хареса ми!
Поздрави!

П.П. SSDD!

2008-06-17T19:44:10+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Не си казал, да съм ударила рамо
Хубаво, че не се обиди!

2008-06-17T17:01:19+03:00
йеромонах (Атеист Грешников)

Вити, от къде го извади това "ъй", толкова съм го търсел

2008-06-17T16:53:45+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Ваше благородие, госпожа Удача,
Для кого ты добрая, а кому – иначе.
Девять граммов в сердце, постой, не зови…
Не везет мне в смерти – повезет в любви.

* * *

http://www.youtube.com/watch?v=VkGc8i78AE8

* * *

асоциация

2008-06-17T16:18:18+03:00
йеромонах (Атеист Грешников)

аз СЪМ онзи, дето се чеше на строшения стол в отсрешното кръчме докато пие поредната вкисната бира и гледа безразлично как костюмите от Армани разцъфват в кървави розички

2008-06-17T15:48:06+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0