17.06.2008 г., 13:42

Десет грама където трябва

758 0 6

ДЕСЕТ ГРАМА КЪДЕТО ТРЯБВА

 

... оловен къс
във мед облечен
с достатъчно кинетична
енергия насочен.

точно, кратко, малко болка и
... край.

десет грама
отлитат с душата
запазва се общото
количество маса -
тържествува физиката

E=m.c2


Тържествуват и червеите
добре нахранени
добре отгледани и
обиграни в метаболизма
на пресните гробове.

Снайперистът старателно
сваля оптиката -
фина изработка
от Цаис, вечерта
трябва да смаже
и пушката - също перфектна
и безвредно изглеждаща
разглобена, невзрачна сред
черно кадифе - приласкана.

Тържествува и рогатият
до казана с чер катран.
Още една сродна душа
ще му прави компания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бе пак добре, че не е кумулативен или дебалансиран...

    Хареса ми!
    Поздрави!

    П.П. SSDD!
  • Не си казал, да съм ударила рамо
    Хубаво, че не се обиди!
  • Вити, от къде го извади това "ъй", толкова съм го търсел
  • Ваше благородие, госпожа Удача,
    Для кого ты добрая, а кому – иначе.
    Девять граммов в сердце, постой, не зови…
    Не везет мне в смерти – повезет в любви.

    * * *

    http://www.youtube.com/watch?v=VkGc8i78AE8

    * * *

    асоциация
  • аз СЪМ онзи, дето се чеше на строшения стол в отсрешното кръчме докато пие поредната вкисната бира и гледа безразлично как костюмите от Армани разцъфват в кървави розички

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...