17.06.2008 г., 13:42

Десет грама където трябва

755 0 6

ДЕСЕТ ГРАМА КЪДЕТО ТРЯБВА

 

... оловен къс
във мед облечен
с достатъчно кинетична
енергия насочен.

точно, кратко, малко болка и
... край.

десет грама
отлитат с душата
запазва се общото
количество маса -
тържествува физиката

E=m.c2


Тържествуват и червеите
добре нахранени
добре отгледани и
обиграни в метаболизма
на пресните гробове.

Снайперистът старателно
сваля оптиката -
фина изработка
от Цаис, вечерта
трябва да смаже
и пушката - също перфектна
и безвредно изглеждаща
разглобена, невзрачна сред
черно кадифе - приласкана.

Тържествува и рогатият
до казана с чер катран.
Още една сродна душа
ще му прави компания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бе пак добре, че не е кумулативен или дебалансиран...

    Хареса ми!
    Поздрави!

    П.П. SSDD!
  • Не си казал, да съм ударила рамо
    Хубаво, че не се обиди!
  • Вити, от къде го извади това "ъй", толкова съм го търсел
  • Ваше благородие, госпожа Удача,
    Для кого ты добрая, а кому – иначе.
    Девять граммов в сердце, постой, не зови…
    Не везет мне в смерти – повезет в любви.

    * * *

    http://www.youtube.com/watch?v=VkGc8i78AE8

    * * *

    асоциация
  • аз СЪМ онзи, дето се чеше на строшения стол в отсрешното кръчме докато пие поредната вкисната бира и гледа безразлично как костюмите от Армани разцъфват в кървави розички

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...