3 feb 2008, 8:01

Десет реда отчаяние 

  Poesía » Otra
668 0 7
Моята вяра като пясък
изтича през пръстите
на протегватите ми ръце.
Моята болка като крясък
пронизва безмълвната душа
и тихи сълзи измиват умореното лице.
Къде отиде надеждата!?!
В очите ми не блести.
Нали тя е последната
или вече всичко уби!?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??