katkatkat (Катя)
155 1149
3 февр. 2008 г., 08:01

Десет реда отчаяние 

  Поэзия » Другая
625 0 7

Моята вяра като пясък

изтича през пръстите

на протегватите ми ръце.

Моята болка като крясък

пронизва безмълвната душа

и тихи сълзи измиват умореното лице.

Къде отиде надеждата!?!

В очите ми не блести.

Нали тя е последната

или вече всичко уби!?!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • неслучайно е първото ти публикувано :* еех, та то е и първото признато (12.05.06) :*
  • На мен определено ми хареса,
    особено как си го завършила
    Но все пак съм сигурна, че е
    било просто внушение за надеждата,
    защото тя наистина умира последна
  • Прекрасно е, но и тъжно...
    Поздрав миличка!
  • Добре дошла!!!
  • Надеждата е в теб, Кате! Понякога се крие в някоя незабележима гънка на душата... Вгледай се и ще я откриеш!
    Поздравления за стиха! Добре дошла, Катя!
  • Хубаво -Поздрави!!!
  • Поздравления, Катя!!!Хареса ми, със силно внушение е!!!
Предложения
: ??:??