Десет реда отчаяние

Poetry » Other

780 0 7

Моята вяра като пясък

изтича през пръстите

на протегватите ми ръце.

Моята болка като крясък

пронизва безмълвната душа

и тихи сълзи измиват умореното лице.

Къде отиде надеждата!?!

В очите ми не блести.

Нали тя е последната

или вече всичко уби!?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

what_is_life_91 (Деси)

неслучайно е първото ти публикувано :* еех, та то е и първото признато (12.05.06) :*

2008-07-03T21:54:50+03:00
Little_black_dress (ДРУГА)

На мен определено ми хареса,
особено как си го завършила
Но все пак съм сигурна, че е
било просто внушение за надеждата,
защото тя наистина умира последна

2008-03-13T22:40:34+02:00
3y3ka (Зузка)

Прекрасно е, но и тъжно...
Поздрав миличка!

2008-02-17T14:42:24+02:00
didiislava (Диана Тодорова)

Добре дошла!!!

2008-02-05T23:15:15+02:00
Magnoliq (Маги)

Надеждата е в теб, Кате! Понякога се крие в някоя незабележима гънка на душата... Вгледай се и ще я откриеш!
Поздравления за стиха! Добре дошла, Катя!

2008-02-03T11:22:34+02:00