1 ene 2007, 18:09

ДЕТЕ

  Poesía
695 0 6

Аз съм наивна.
Наивна и чиста като малко дете.
Толкова хора ме обезличиха.
Стъпкаха и нараниха моето сърце.
И аз като децата мечтая
да срещна своята сродна душа.
Мислех, че я срещнах,
но, уви, лъгала съм се пак.
И ако някой поиска от мен
любов, за да го съживя,
Аз го отпъждам с думите:
Върви си! В мен всичко умря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кити дано да си права!Христо,може би трябва да вярвам повече на хората,но това е еднин вид защитна маска която си слагам!Ласка, надявам се да го срещна!Етчи,найстина е много трудно да вярваш на хората!Все пак има хора на който винаги вярвам!
    Поздрав!
  • Запази чистотата си на дете,
    но и вярата в хората, нужно е.
    Отвори душата и сърцето си дете.

    Поздрав и усмивка.
  • Не е умряло! Просто не си срещнала още на него

    Поздрав!

  • Правиш грешка като отпъждаш хората. Може би това са твоите сродни души. Поздрави за стиха!!!
  • Ще се прероди в нещо по-красиво, нещо по-истинско!

    Поздрави

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...