1 ene 2007, 18:09

ДЕТЕ 

  Poesía
528 0 6

Аз съм наивна.
Наивна и чиста като малко дете.
Толкова хора ме обезличиха.
Стъпкаха и нараниха моето сърце.
И аз като децата мечтая
да срещна своята сродна душа.
Мислех, че я срещнах,
но, уви, лъгала съм се пак.
И ако някой поиска от мен
любов, за да го съживя,
Аз го отпъждам с думите:
Върви си! В мен всичко умря!

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кити дано да си права!Христо,може би трябва да вярвам повече на хората,но това е еднин вид защитна маска която си слагам!Ласка, надявам се да го срещна!Етчи,найстина е много трудно да вярваш на хората!Все пак има хора на който винаги вярвам!
    Поздрав!
  • Запази чистотата си на дете,
    но и вярата в хората, нужно е.
    Отвори душата и сърцето си дете.

    Поздрав и усмивка.
  • Не е умряло! Просто не си срещнала още на него

    Поздрав!

  • Правиш грешка като отпъждаш хората. Може би това са твоите сродни души. Поздрави за стиха!!!
  • Ще се прероди в нещо по-красиво, нещо по-истинско!

    Поздрави
  • Не умирай когато всичко покрай теб умира.
Propuestas
: ??:??