Jan 1, 2007, 6:09 PM

ДЕТЕ

  Poetry
698 0 6

Аз съм наивна.
Наивна и чиста като малко дете.
Толкова хора ме обезличиха.
Стъпкаха и нараниха моето сърце.
И аз като децата мечтая
да срещна своята сродна душа.
Мислех, че я срещнах,
но, уви, лъгала съм се пак.
И ако някой поиска от мен
любов, за да го съживя,
Аз го отпъждам с думите:
Върви си! В мен всичко умря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кити дано да си права!Христо,може би трябва да вярвам повече на хората,но това е еднин вид защитна маска която си слагам!Ласка, надявам се да го срещна!Етчи,найстина е много трудно да вярваш на хората!Все пак има хора на който винаги вярвам!
    Поздрав!
  • Запази чистотата си на дете,
    но и вярата в хората, нужно е.
    Отвори душата и сърцето си дете.

    Поздрав и усмивка.
  • Не е умряло! Просто не си срещнала още на него

    Поздрав!

  • Правиш грешка като отпъждаш хората. Може би това са твоите сродни души. Поздрави за стиха!!!
  • Ще се прероди в нещо по-красиво, нещо по-истинско!

    Поздрави

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...