Дете
Тя родена е не под звезди,
а под прашни фенери угаснали.
Вечер плаче. Но не със сълзѝ,
а със рой пеперуди пораснали.
Нощем пее. Но не под дъжда,
а под старите зеещи покриви.
И се смее. Но не със смеха,
който буди заспалите охлюви.
Все рисува. Но не е дъга -
нейни цветни измислици трепкави.
Тя умира. Но не от тъга,
а от жълти безвремия лепкави.
Виж, трепери... Но не от студа -
във очакване пак е притихнала.
Тя дете е. Но не на Града,
а на вечната Пролет усмихната.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados
