25.11.2011 г., 10:46

Дете

1.3K 0 24

Тя родена е не под звезди,

а под прашни фенери угаснали.

Вечер плаче. Но не със сълзѝ,

а със рой пеперуди пораснали.

 

Нощем пее. Но не под дъжда,

а под старите зеещи покриви.

И се смее. Но не със смеха,

който буди заспалите охлюви.

 

Все рисува. Но не е дъга -

нейни цветни измислици трепкави.

Тя умира. Но не от тъга,

а от жълти безвремия лепкави.

 

Виж, трепери... Но не от студа -

във очакване пак е притихнала.

Тя дете е. Но не на Града,

а на вечната Пролет усмихната.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @Нели - Оригиналната идея беше "какавиди пораснали", но не звучеше добре, затова са пеперуди, по-нежно е. А заспалите охлюви носят идеята за самотата и тишината на нейния свят. В рамките на моя замисъл е точно това, което исках да кажа с този стих. Но пък и една думичка да се замени, могат да се получат съвсем различни внушения. Ще си помисля за евентуални варианти. Благодаря ти за прочита и поздрави!
  • Не знам защо, но нещо не ми се връзва в това стихотворение. Чета го за втори път, като цяло е добро, но охлювите някак не ми се вписват в картинката. И тези "пеперуди пораснали" - пораснали са май само заради римата. Казвам това, защото от всичко, което прочетох дотук, виждам, че ти можеш много повече и просто още малко ти трябва, за да намериш точната дума.
  • Много е красиво!
  • Благодаря ви, Марти и Ради! Вечна и усмихната пролет да е в сърцата ви!
  • Удоволствие си! Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...