Nov 25, 2011, 10:46 AM

Дете

  Poetry » Other
1.3K 0 24

Тя родена е не под звезди,

а под прашни фенери угаснали.

Вечер плаче. Но не със сълзѝ,

а със рой пеперуди пораснали.

 

Нощем пее. Но не под дъжда,

а под старите зеещи покриви.

И се смее. Но не със смеха,

който буди заспалите охлюви.

 

Все рисува. Но не е дъга -

нейни цветни измислици трепкави.

Тя умира. Но не от тъга,

а от жълти безвремия лепкави.

 

Виж, трепери... Но не от студа -

във очакване пак е притихнала.

Тя дете е. Но не на Града,

а на вечната Пролет усмихната.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments

Comments

  • @Нели - Оригиналната идея беше "какавиди пораснали", но не звучеше добре, затова са пеперуди, по-нежно е. А заспалите охлюви носят идеята за самотата и тишината на нейния свят. В рамките на моя замисъл е точно това, което исках да кажа с този стих. Но пък и една думичка да се замени, могат да се получат съвсем различни внушения. Ще си помисля за евентуални варианти. Благодаря ти за прочита и поздрави!
  • Не знам защо, но нещо не ми се връзва в това стихотворение. Чета го за втори път, като цяло е добро, но охлювите някак не ми се вписват в картинката. И тези "пеперуди пораснали" - пораснали са май само заради римата. Казвам това, защото от всичко, което прочетох дотук, виждам, че ти можеш много повече и просто още малко ти трябва, за да намериш точната дума.
  • Много е красиво!
  • Благодаря ви, Марти и Ради! Вечна и усмихната пролет да е в сърцата ви!
  • Удоволствие си! Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...