Nov 25, 2011, 10:46 AM

Дете

  Poetry » Other
1.3K 0 24

Тя родена е не под звезди,

а под прашни фенери угаснали.

Вечер плаче. Но не със сълзѝ,

а със рой пеперуди пораснали.

 

Нощем пее. Но не под дъжда,

а под старите зеещи покриви.

И се смее. Но не със смеха,

който буди заспалите охлюви.

 

Все рисува. Но не е дъга -

нейни цветни измислици трепкави.

Тя умира. Но не от тъга,

а от жълти безвремия лепкави.

 

Виж, трепери... Но не от студа -

във очакване пак е притихнала.

Тя дете е. Но не на Града,

а на вечната Пролет усмихната.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments

Comments

  • @Нели - Оригиналната идея беше "какавиди пораснали", но не звучеше добре, затова са пеперуди, по-нежно е. А заспалите охлюви носят идеята за самотата и тишината на нейния свят. В рамките на моя замисъл е точно това, което исках да кажа с този стих. Но пък и една думичка да се замени, могат да се получат съвсем различни внушения. Ще си помисля за евентуални варианти. Благодаря ти за прочита и поздрави!
  • Не знам защо, но нещо не ми се връзва в това стихотворение. Чета го за втори път, като цяло е добро, но охлювите някак не ми се вписват в картинката. И тези "пеперуди пораснали" - пораснали са май само заради римата. Казвам това, защото от всичко, което прочетох дотук, виждам, че ти можеш много повече и просто още малко ти трябва, за да намериш точната дума.
  • Много е красиво!
  • Благодаря ви, Марти и Ради! Вечна и усмихната пролет да е в сърцата ви!
  • Удоволствие си! Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...