Дете на безкрая

2 jun 2022, 19:14

Poesía

215 2 4

Ако утре не спре да боли,

ще разбия вратите на рая.

Ще се срина в море от сълзи

и ще стана дете на безкрая.

Ако утре ми кажеш „Ела!“

и с ръка ми помахаш красиво,

ще се впусна към тебе – жена,

пред която Душата е Жива.

Ако утре животът ми спре

като стенен часовник огромен,

ще потичам на воля – момче –

след копнежа, до болка бездомен.

Тази вечер се сривам самин,

без усмивка, която да топли,

а душата е пушещ комин,

разрушен от любовните вопли.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ДИС (Деа)

2022-06-02T23:58:35+03:00

Много хубаво! И силно!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2022-06-02T20:20:23+03:00

Браво!!!
Жабокът (Гедеон)

2022-06-02T19:40:19+03:00

Димитър, стихотворението е хубаво и носи емоция, но последният стих някак не го възприемам с общото усещане, има дисонанс в начина на изразяване. Не мога да сравня душата с пушещ комин.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-06-02T19:31:49+03:00

Много е добро, докосва и ни въвежда в твоя свят! Поздравявам те!