Дете на безкрая
Ако утре не спре да боли,
ще разбия вратите на рая.
Ще се срина в море от сълзи
и ще стана дете на безкрая.
Ако утре ми кажеш „Ела!“
и с ръка ми помахаш красиво,
ще се впусна към тебе – жена,
пред която Душата е Жива.
Ако утре животът ми спре
като стенен часовник огромен,
ще потичам на воля – момче –
след копнежа, до болка бездомен.
Тази вечер се сривам самин,
без усмивка, която да топли,
а душата е пушещ комин,
разрушен от любовните вопли.
© Димитър Драганов All rights reserved.
