thedac (Димитър Драганов)
873 1129
2.06.2022 г., 19:14 ч.

Дете на безкрая 

  Поезия
214 2 4

Ако утре не спре да боли,

ще разбия вратите на рая.

Ще се срина в море от сълзи

и ще стана дете на безкрая.
 

Ако утре ми кажеш „Ела!“

и с ръка ми помахаш красиво,

ще се впусна към тебе – жена,

пред която Душата е Жива.
 

Ако утре животът ми спре

като стенен часовник огромен,

ще потичам на воля – момче –

след копнежа, до болка бездомен.
 

Тази вечер се сривам самин,

без усмивка, която да топли,

а душата е пушещ комин,

разрушен от любовните вопли.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво! И силно!
  • Браво!!!
  • Димитър, стихотворението е хубаво и носи емоция, но последният стих някак не го възприемам с общото усещане, има дисонанс в начина на изразяване. Не мога да сравня душата с пушещ комин.
  • Много е добро, докосва и ни въвежда в твоя свят! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??